Любимото място на моето семейство в Гърция

                   Събота е, и нямам търпение да стана рано и да пооправя къщата си след            поредната изтощителна седмица. Не че и преди не съм правила почистване на дома си, но ясно помня как  ми се  запечата един момент при семейно пътуване до южната ни съседка, откакто драстично промених  стила  си на чистене.

По лични наблюдения - гърците са изключително чистоплътни хора. Винаги ми е правило впечатление как ухаят приятно. Как добре изглеждат и колко са спретнати домовете им. Помня едно пролетно ходене със съпруга  ми  до Едеса, когато активно по полетата на Елада, бяха наизлезли селскостопански работници. Облечени бяха със специално пригодени за работа в полето дрехи. И става дума за частни дребни стопани, които вероятно през седмицата са при някой работодател, а в уикенда обработваха памучните  си  и прасковени плантацийки.

Та ... на море сме. В любимата Калитея (тук спокойно мога да се включа и в темата ви за любим плаж). Никос ни посреща нетипично сдържан в жестикулирането, но с широка и щедра усмивка. После разбираме по перфектния му немски,че е възприел сдържаността си  от пребиваването си в хладна Германия. С припечеленото от там се връща в страната си и прави хотела, в който отсядаме ние. (Патриоти- другата типична черта за гърците. Можем да се учим от тях и на това.)

Разбира се,че си има всичко в хотела. Никос търпеливо и последователно ни обяснява,че всеки ден се чисти, но за всеки случай ни показа пълен набор от метли, лопати, мопове и кофи, строени на всеки етаж. Препоръча  ни като се посъбере  пясък от хавлиите и сандалите ни,  да го измитаме- надрасквал паркета, запушвали се сифоните на терасата и в банята. Обещаваме, нали не трябва да се излагаме  като чужденци, па макар и съседи.

Запротестирах мислено- та нали всеки ден се чистело. Но още на другата сутрин, снимайки изгрева над  отсрещна Ситония, чух метличките и лопатите как събират прилежно песъчинки на етажа. Съседът ни премиташе, докато благоверната му си пиеше кафето на терасата.

Казват,че гърците са мързеливи. Дали заради климата, заради тертипите да си взимат полагаема почивка по обед, не знам. Но мисля,че това не е мързел. Гърците са открили най-универсалната рецепта за труд. Да умееш да работиш, означава да  знаеш как да си почиваш. Нашият севернобалкански синдром  ‘за лудо работи, залудо не стой’, сякаш е някакво състезание-опит. Отразява ни се и на увесените носове, и на смъкнатите от умора рамене, и на отпуснатото приведено тяло.

Широките и щедри усмивки са плод на щастливо отпочиналия  човек.

А най-добре нашето семейство отпочива и се чувства в Калитея. Красивата гледка към Ситония, ситният безкамъчен пясък, най-бялото  на Бяло море и щедрите на усмивки гърци, ни карат да се връщаме вече няколко лета на този бряг.