Стагира - градът на Аристотел

Стагира. Знаете ли колко е близо до България?:) Даже, ако се задълбоча патриотично, ще добавя, че е било в пределите на Второто българско царство.

  Но Аристотел за жалост -  не е  българин! Живял е през античността. Всички знаят кой е Аристотел, дори и да не са изучавали в дълбочина философията му. Не се  подготвяйте  да чуете  дълга лекция по суха философия, нито  патосни думи за древния гений. Всичко около него може да бъде забавно и запомнящо се - точно като в детска игра.

    Почти в сърцето на полуострова и все пак източно в планинската част - Стагира е едно иначе скучно на вид градче. Дори няма пряк излаз на море - пръстите на Халкидики са  малко по на юг от него. Но планинското селище е популярно с това,че е родното място на древния грък. А днес е популярно сред малки и големи  и със своя парк.  

Входът му е само едно евро за дете и две- за възрастен, а вътре ще се пренесете в лаборатория под открито небе.:) В рамките на около 200 кв. метра са разпръснати демонстрационни модели на древни открития, които всеки може да докосне сам и да провери 'как работят':)

По-известните сред тях са слънчевият часовник, образуването на водовъртеж, пречупването на светлина и още много интересни и  иначе популярни днес открития, за които повечето от нас  не знаят, че са забелязани първоначално, още във времената на древните философи. 

Призмата

            Водовъртеж



Слънчев часовник

Ако скоро сте разглеждали илюстрациите на учебник по психология или сте срещали из сайтовете черно-бели картини, които визуализират едни форми, а при движението им се получават други, то - това също е откритие на древността:

Когато се завърти това табло, ще създаде илюзията,че пред вас е фуния, която се стеснява в дълбочина. Такива илюзорни картини има няколко.









Или ако ви се слуша музика, но нямате подръка музикален инструмент, може с помощта на тези няколко мраморни "ноти" да възпроизведете мелодия. Нашият татко засвири популярната френска песен за Братко Жак.

Не помня името на банката, но в рекламата и бяха използвани елементи и на това физично откритие, което описателно ще обясня съвсем по детски, както го видях на живо:

Когато едното от крайните  топчетата  удари съседното си, то силата на удара се предава и се отмества другото крайно топче точно на такова разстоние, на каквото първото е ударило съседа си. Пробвах го и с две топчета- съответно двете от другия край се отделиха. Пробвах го и с три топчета...същото.Признавам- и с четири- законът се потрети. Изобщо пробвах  какви ли не комбинации - както споменах , намирахме се във физична лаборатория под открито небе. Истински се забавлявахме! Колко забавно може да учи тук едно дете ( че и голям човек - позабравил някои уроци) физичните закономерности. 
Мраморната статуя на Аристотел, вперил поглед към родния си град, ме накара да потърся как точно изглежда градът му днес.
Прииска ми се да зная как точно е изглеждала къщата му, дворът и... И тогава съпругът ми със сериозен тон ме извика: "Идвай! Ела да  ме снимаш до тази стена. Тук е била къщата на Аристотел, а тук е била кухнята му, а тук.... " Разсмях се и не го оставих да довърши. Иронизираше ме, защото не спирах да снимам. Исках сякаш да отнеса мъдростта   на мястото със себе си. Но  както е казал философът, "познанието се добива лесно, за разлика от мъдростта".  И колкото повече снимах, толкова повече неща откривах за снимане.

Това с въжетата не ми стана много ясно. Подръпваше се нещо, залюляваха се другите...  Но ако искате вие да разберете, няма да е трудно. До всеки един от моделите е описано върху плоча на няколко езика как работят...







                                                                                              Чували сте как се предвижват прилепите. Звукът се връща! Ето го принципа и на ехото:

                                                             

Вече нямах сили да усвоявам  или предавам знания, но за да бъдем полезни докрай за сина ни- демонстрирахме му как действа и това:
Той също пробва. За всеки случай на няколко пъти. Забавно е, но съветвам да не избирате парка в обедния припек на знойното гръцко лято.

Всичко наоколо пареше. Въздухът пареше. Камъкът пареше. Усещах как ми пари всичко- бях жадна. Всички бяхме жадни. И си спомнихме чешмичката, която на влизане в парка, беше събрала и други прекалили с жегата.Прекрасно място!Забавлявайте се и вие.

Прииска ми се да перифразирам  Аристотел: "И Платон ми е приятел, но истината ми е по-добър приятел"  ....Паркът ми е  повече от приятеН, но истина е, че водата  насред жега ми е особено приятна.

Надявам се ви е било приятно за четене!