Любимият ми Плаж в Гърция

Горещият август. Най-морският месец от горещото лято. Още по-горещо ни става като си представим плажовете на Халкидики, които ни примамват да се потопим в белите води на Бялото му море. Топим разстоянието, тръгнали рано сутринта по хлад, от родния Пловдив. Тесалоники се събужда по гръцки- около 10. С чаша фрапе. Но ние го подминаваме, макар и  с  възхита от гледката към безкрайния му завой, който е образувала неговата снага. А долу пак блесва  това гладко и чисто море. Следваме пътя до първия ръкав - Касандра. Прекосяваме моста на Неа Муданя. Следват адашките Неа Потидея и Неа Фокея. Някъде тук в последното се смята,че е преминал и Свети Павел. Вълнувам се. А синът ми е толкова зажаднял да докосне вълните, че се спираме на плажа да откраднем мидички. Признавам,че предвидих и още на тръгване сутринта, си сложих банските. Нямам търпение за плаж- всеки един, който се появява пред очите ни, е все по-примамващ, романтичен и приканващ ни.По предварителна информация знам,че Афитос ще ми хареса.Настоявам да поостанем. Четох резюме за калдаръменото градче – тук горещината вече ни смазва и е време да я  компенсираме със сладоледено изкушение. Имаме си и любимо гръцко такова- не мислим много, но няма време да го ям - гледката към брега ме омайва с най-лазурното синьо, което преди си мислих, че съществува, само нейде из далечните Кариби. Навлизаме още 3-4 км навътре в ръкава и пред нас е табелата на Калитея. Звъня на Никос и той идва да ни посрещне. Настанява ни, а ние само оставяме багажа и тръгваме за ‘паралия’. Плажът разбира се.Гледката отгоре е обещаваща.Приближавайки надолу се изненадваме от добре уредените, на пръв поглед дребни и рутинни неща, но сравнявайки с бг плажовете, липсващи от пейзажа. Безплатен паркинг. Не знам как, но побира всички дошли да се къпят. Асфалтирана алея до кея. По нея татковците навлизат с колите си да оставят децата с целия им антураж от надуваеми забавления - пояси, топки, дюшеци и какво ли не и после се връщат до паркинга – как никой не се изхитри да остави колата си близо до себе си. На самия кей- семпъл асансьор или подобие на такова, което помага на хора в инвалидни колички да се потопят в морската вода. Цената за сянката по плажа  включва и двата шезлонга, и масичката до тях и обслужването от усмихнати и говорещи многообразие от езици младежи, които сервират от бара разхладителни напитки и фрапе, разбира се. Пясъкът. Никога не съм вижадала активен плаж без поне фасове по него. Рано сутринта, същите онези момичета и момчета от бара ( а те са няколко такива заведения), минават с мрежички, в които улавят останалите от предния ден боклучета, сякаш ловят пеперуди-толкова са малко. Водата - прозрачна, без разлика в температурата и с  тази на въздуха. Навлизам навътре и се опитвам да изгубя от поглед стъпилите по дъното ми пръстчета на краката- прозрачно е. И чисто. Хората. Заобръщах се назад, за да видя на кого се усмихват, когато неволно срещнеш поглед с техния.Дружелюбни са. И никой не се нерви на децата. Но и децата им са едни такива неревливи и спокойни. Оставят без капка притеснение по масичките си всички ценности- телефони и портфейли, докато ние грижливо крием нашите по дъното на плажната си чанта. Чудя им се. Не за дълго. Тук не се краде. Оставяме и ние нашите ценности и семейно се потапяме сред белотата на люмия ни плаж в Калитея. Нямам търпение да дойде пак август!